Вагус нерв

Блуждаещият. Парасимпатиковият нерв (парасимпатикус) се състои от две части — главно-мозъчна и гръбначно-мозъчна.

В главно-мозъчната част се намира т. нар. нервус вагус. Нервус вагус или блуждаещ нерв съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикови влакна. Той е най-дълъг от всички черепно мазъчни нерви, дава разклонения към по-голяма част от вътрешните органи. Спуска се по шията, покрит отпред от яремната вена и сънната артерия. Двигателната му част – инервира мускулите на гръкляна, сетивно и парасимпатиково – лигавицата на гръкляна, щитовидната жлеза, тимусната жлеза. Блуждаещият нерв навлиза в гръдната кухина заедно с хранопровода и го инервира, отдава клонове за бронхите, белия дроб и околосърцевата торбичка. От тук заедно с хранопровода нервът навлиза в коремната кухина и образува заедно със симпатиковите влакна нервни сплитове. От тези сплитове изхождат клончета към черния дроб, далакът, бъбреците и по-голяма част от стомашно-чревния път, изключение прави само крайната част на дебелото черво.

Блуждаещият нерв е първият начин на тялото да контролира възпалението. Следвайки нараняването, възпалението се увеличава до степен, до която иска изцеление. Веднъж стигнал до това ниво, блуждаещият нерв му поставя спирачки и прави така, че да не излезе извън контрол.

Освен със справяне с възпалението и произтичащите от него автоимунни заболявания, блуждаещият нерв отговаря за справяне със стреса, депресията, мигрената, сърдечно-съдови заболявания, хипертония.

Този нерв е това, което помага да се отпуснем, да достигнем до състояние на покой, за да преборим стреса и тревожността и да се наслаждаваме на чувството за добро цялостно здраве, което е от съществено значение за по-доброто качество на живот.

Този нерв е основен играч в парасимпатиковата нервна система или частта от нервната система, която се занимава с функциите „почивка и храносмилане” в тялото (за разлика от симпатиковата нервна система, която се занимава с реакциите „бий се или бягай”).

Тонусът на вагусовия нерв е особено важен за активирането на парасимпатиковата нервна система. Вагусовият тонус се измерва като се проследява сърдечната честота наред с честотата на дишането. Честотата на биене на сърцето се ускорява леко когато вдишате и се забавя леко когато издишате. Колкото по-голяма е разликата между сърдената честота при вдишане и при издишане, толкова по-висок е вагусовият тонус. По-високият вагусов тонус означава, че тялото може да се отпуска по-бързо след стрес.

Високият вагусов тонус подобрява функцията на много системи в тялото като води до: по-добро регулиране на кръвната захар, снижава риска от удар и сърдечно-съдови заболявания, снижава кръвното налягане, подобрява храносмилането посредством по-доброто производство на основни стомашни и храносмилателни ензими и намалява мигрените. По-високият вагусов тонус също така се свързва с по-добро настроение, снижаване на депресията, по-малко безпокойство и по-голяма издръжливост на стрес. Една от най-интересните роли на вагусовия нерв е че той в основни линии следи микробиома (стомашно-чревната микрофлора) и задейства отговор за модулиране на възпалението на база на това дали или не засича патогенни спрямо непатогенни организми. По този начин стомашният микробиом може да въздейства положително на настроението, нивата на стрес и да снижава цялостното възпаление, а оттам и болката, причинена от него.

Изследвания показват, че йога позите, наред с дихателните практики. в значителна степен повишават тонуса на блуждаещия нерв в организма. Но, винаги има едно „но“. Ефект може да очаквате при практикуване на класическите хата практики, когато има задържане в поза дълго време.

Ниският вагусов тонус се свързва със сърдечно-съдови заболявания и удари, депресия, диабет, синдром на хроничната умора, влошаване на познавателната функция, и с много по-високи проценти на възпалителни заболявания. Възпалителните заболявания включват всички автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, възпалително заболяване на червата, ендометриоза, автоимунни тироидни заболявания, лупус и така нататък).

Нервус вагус, блуждаещият нерв, е главният инструмент на парасимпатиковата нервна система. Ядрата му се намират в продълговатия мозък. Те изпращат свои разклонения към вътрешните органи и управляват тяхната функция. Местата където блуждаещия нерв излиза и са достъпни за въздействие са очните ябълки, слуховия проход и ушната раковина, мускулът свивач на гърлото, мекото и твърдото небце, основата на езика.

Симпатиковата част на нервната система действа на принципа „борба или бягство“, образува т.нар. слънчев сплит и долния коремен сплит в малкия таз. Тя контролира:

– разширяването на зеницата;

– усилената секреция от потните жлези;

– повишаването на кръвното налягане;

– забавя работата на храносмилателната система;

– намалява секрецията на урина;

– повишава телесната температура;

– осигурява повече енергия за организма при физическа работа.

Парасимпатиковият дял има противоположно действие:

– разширява кръвоносните съдове;

– свива зеницата;

– стимулира слюно-отделянето;

– усилва храносмилането и отделянето на жлъчка;

– възстановява изразходваната енергия по време на физическа работа.

При емоционални състояния обикновено се проявява симпатиковият дял (разширение на зениците, ускорена сърдечна дейност и пр.), но могат да се наблюдават едновременно с това и прояви на парасимпатикуса (повишена перисталтика, забавяне на сърдечната дейност и пр.). Дейността на симпатикуса е свързана с изразходване на енергия, а на парасимпатикуса — със запазващи и възстановяващи процеси.

Кога сме здрави?

В здравия организъм между тези две части на вегетативната система се установява баланс, поради което човек може да преодолява сложните ситуации без особени проблеми. Обикновено когато човек има дисбаланс в работата на неговата вегетативна нервна система се появяват симптоми, за които медицината не може да открие реална физическа причина. Нарушенията във вегетативната система са много разпространени и създават доста страдания.

Стимулирането на парасимпатиковата нервна система въздейства на жлъчния мехур и жлъчните пътища, както и на всички жлези, като увеличава воднистата им секреция. Отварят се затварящите клапани на вътрешните органи и се засилва тонусът на стените им. Така се постига “изплакване” на органите със собствените им воднисти секрети и изпразване на съдържанието им.

Алкално-киселинният баланс на организма се измества в посока алкализация в резултат на изобилните алкални секрети, които се произвеждат. Това е известен ефект на парасимпатиковата стимулация за разлика от стреса и доминирането на симпатиковата нервна система, които са фактор за подкиселяване на средата в организма. А именно в повишената киселинност на тялото се коренят много болести – възпалителни, алергични и злокачествени.