Из “Науката и духовните практики”,Рупърт Шелдерейк

Медитацията. Тя обикновено намалява предъвкването, обсесиите, копнежа, фантазиите и потъването в собствените мисли. По време на предъвкването и когато сме потънали в собствените си мисли, се активират няколко свързани мозъчни зони. Те се наричат невронна мрежа по подразбиране, изградена от взаимодействащи си мозъчни зони, които се активират по подразбиране, когато човек не е ангажиран с насочена навън задача. Тази мрежа участва в бленуването, реенето на ума, спомнянето на миналото, планирането на бъдещето и мисленето за други хора. С напредването в практикуванете на медитация се наблюдава намаляване на активността на невронната мрежа по подразбиране.

Когато вниманието е фокусирано върху конкретна задача, тези зони на мозъка се деактивират, а когато човек не е в състояние на фокусирано внимание, те се активират и се свързват с невронната мрежа по подразбиране.

Медитацията не е най-бързият начин за изключване на невронната мрежа по подразбиране. Ангажирането във физически или умствено предизвикателни дейности измества много бързо съзнанието към настоящия момент. Както и свирене на музикален инструмент, пеене, танцуване, гледане на малки деца, също превключват вниманитео към настоящия момент. Всички те могат да играят роля в духовните практики.

За изследване на медетиращите се поставят електрически диоди върху черепите им за изследване, с които се изследва електрическата активност на мозъка.

Промяната в мозъчната активност, която се осъществява, когато хората медитират, не е просто временна, тя води до промени в мозъчната структура. (Изследвания на Харвард, Сюзан Лазар). Оказва се, че медитиращите имат повече сиво вещество в слуховата и сензорната кора; във фронталната кора, свързана с работната памет и вземането на решения. Лазар пише: “Добре документирано е, че нашата кора се свива с напредването на възрастта, по-трудно помним и се ориентираме в нещата. В тази зона обаче 50-годишните медитиращи имат същото количество сиво вещество като 25-годишните.”

невроучените някога вярваха, че мозъчкните структури са повече или по-малко фиксирани при възрастните. Днес обаче все повече се признава раолята на невропластичността: мозъкът може да се променя.

Ползите от медитацията не са просто физиологични. Тя способства за доближаване на нашето съзнание до върховната реалност, която е съзнателна, любяща и радостна. Нашето съзнание ппроизрича от Бога и споделя Божията природа. Чрез медитацията можем да създадем пряката си връзка с този върховен източник на нашето съзнание, когато не сме разсейвани от мисли, фантазии, страхове желания.

Възникват въпросите медитацията само за подобряване на здравословното състояние ли е, моята медитация само за мен ли е или се отнася до свързването с по-висша, по-голяма човешка сфера на съзнанието? Същите въпроси възникват и във връзка с физическите и психологическите ползи от медитацията. Те само на физиологията на релаксацията и промените в мозъчната активност и анатомията на мозъка ли се дължат или някои от тези ползи произтичат от свързването със съзнанието отвъд отделните хора.

В крайна сметка единственияят начин да учим за съзнанието е чрез самото съзнание. А ние знаем, че едно съзнание може да се свърже с друго съзнание, както е във взаимоотношенията ни един с друг. Чрез медитацията и мистичните преживявания съзнанието ни се свързва с по-голямо от човешкото съзнание и в крайна сметка с източника на цялото съзнание. Точно така, както можем да влезем в нещо като резонанс един с друг чрез любовта и участието в съвместни дейности, така можем да влезем в резонанс с по-голямо от човешкото съзнание, когато не сме свръхангажирани със собствените си желания, фантазии и страхове.

Преди всичко поемете ангажимент да практикувате и се опитайте да създадете и следвате рутинна процедура. Медидитирате редовно, ще тръгнете на пътешествие, което ще ви отведе далеч отвъд вашите съществуващи убеждения и ограничения и ще ви направи по-щастливи и по-здрави.

Випасана е прекарване време в малчание.

Благодарността. От около 2000-ната година поради растежа на позитивната психология благодарността започва да се изучава научно. Изследване след изследване показват, че хората, които обичайно са благодарни са по-щастливи от тези, които обичайно са неблагодарни.; те са по-малко депресирани, по-удовлетворени от живота, по-силно приемат себе си и имат по-силно чувство за цел в живота, те са и по-щедри. Не говорим обаче за компулсивно любещи и благодарни, защото това може да ни заслепява за опасностите и да е деструктивно. Имаме нужда от уместен баланс. Практикуването на блаагодарност ни свързва с огромния поток на изразяване и получаване на благодарност в човешката сфера, но и в потока на живота на не-човешката – животните, екосистемите, Земята, Космоса. И ако сме открити за нея, тя може да ни свърже директно със съзнателния източник на цялото битие, цялото съзнание, форма и енергия.

Природата. Дори в съвременния индустриален свят много хора преживяват съзнателна връзка с природата. Мнозина чувстват, че са в контакт с по-голямо присъствие или съзнание, или същество, или духовна реалност, или Бог. Природата подобрява психичното здраве. Има нещо в природната среда, което кара човек да се чувства добре, когато е там. Скитенето в гората има успокоявящ ефект, включително намалява нивото на стресовия хормон кортизол в кръвта и засилва активността на имунната система.

Ритуалите. Целта на много от ритуалите е да свързват участващите в тях с първоначалното събитеи, което рируалът отбелязва, както и да ги свърже с всички онези, които са участвали в ритуала в миналото. Ритуалите пресичат времето, въвеждайки миналото в настоящето. Колкото по-голямо е сходството между миналия и настоящия ритуал, толкова по-силна е резонансната връзка. Начинът, по който ние разбираме ритуалите, зависи от нашите допускания за природата на природата. Ритуалните действия са свързани с дълбоко вкоренени идеи за това, как функционират съзнанието и природата. Те имат много по-голям смисъл, ако природата, обществата и умовете съдържат вид памет и по-малко смисъл, ако не съдържат.

Мантри. Свещени звукове, често на древни езици. Има определени звукове или специфична последователност от звукове за конкретни болести, обстоятелства или с цел влизане в състояние на яснота и празнота. Ом, Амин – блокирайте ушите си и ги пейте с една и съща височина. Опитайте.

Пеенето с други хора. Проби от слюнката взети от изследвани лича преди и след пеене, показват значимо увеличение на имуноглобулин А, сочещо засилена активност на имунната система. Друг е фект на музиката е този върху нивата на окситоцина - хормонът на любовта. Макар че депресията вероятно е съществувала и в древния свят, от 17-и век насам тя става още по-подчертана характеристика на европейската култура. Случаите на меланхолия се увеличават. Новото ударение върху анатомията на Аза дава по-силно чувство за индивидуална свобода, но е и изолиращо. Заедно със социалния разпад, преживян от много хора в резултат на преместването от селата в градовете, този нов индивидуализъм се придружава от засилена тревожност и депресия.