Нервната система
Изградена от най-високо организираната жива материя - нервната тъкан. Органите на нервната система осъществяват връзката на организмите с външната среда и взаимната връзка на всички тъкани и органи на останалите системи в организма. Функцията ѝ се осъществява с помощта на ендокринната система.
Нервната система се подразделя на две подсистеми – централна нервна система и периферна нервна система.
Централната нервна система координира дейността на всички части на тялото. Съставена е от по-голямата част от нервната система и се състои от главния и гръбначния мозък. Заедно с периферната нервна система, тя има основна роля в контрола на цялостното поведение, също и работата на някои от органите – сърце, бронхи, черва, стомах. Гръбначният мозък има значение за усещането на топло, студено, болка, допир.
Периферната нервна система е продължение на централната нервна система. Основната й функция е да свързва ЦНС с крайниците и органите на тялото. Тя е образувана от нервите, нервните сплитове и нервните окончания. Нервните окончания са сетивни органи, които допълнително се класифицират като сетивна система. Сетивната система е система от органи, обработва информация, получена от сетивата. Всяка сетивна система се състои от рецептори, нерви и части от мозъка, участващи в сетивните възприятия. ПНС се дели на соматична нервна система и вегетативна нервна система.
Соматичната нервна система отговаря за волевия контрол на тялото – движения на мускулите, възприемане на дразненияната от външната среда (допир, слух, обоняние) и управлява цялостната двигателна дейност на организма.
Вегетативната нервна система поддържа оптимални вътрешни условия в организма - регулира дейността на вътрешните органи – сърце, стомах, бели дробове, черен дроб, черва, кръвоносни съдове, жлези и т.н. Тя е изградена от вегатативни нервни ядра в централната нервна система, нервни възли и периферни нерви. Състои се от две части – симпатикова и парасимпатикова. Те имат противоположно действие.
Симпатиковата част ускорява сърдечната дейност, стеснява кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане, намалява образуването на храносмилателни сокове, понижава перисталтиката на стомаха и червата, разширява въздухоносните пътища в белите дробове, разширява зеницата. Под действието на симпатиковите импулси организмът се мобилизира. Израз на това е ускорената сърдечна дейност, ускореното дишане, повишената температура, намалената активност на храносмилателната система.
Парасимпатиковата част е обратната на симпатиковата – забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане.
БЕЛЕЖКА: Вижте статията “ВАГУС НЕРВ”