Из “Не всичко започва от теб”, Марк Уолин

Според последните научни проучвания ефектите от травмата се предават от поколение на поколение. Трагедиите от различен характер и с различен интензитет могат да предизвикат шокови вълни на страдание у няколко поколения напред. Открития в сферата на клетъчната биология, невробиологията, епигенетиката и психологията на развитието изтъкват колко е важно да се върнем най-малко три поколения назад в семейната история, за да разберем механизма зад модела на травмата и страданието, които се повтарят в рамките на семейството.

За да се преработи травмата, трябва да бъдат преживени директно същите чувства и усещания, които са спотаени в тялото. За да настъпитрайна промяна, рядко може да се разчита само на интелектуално разбиране. Последното трябва да бъде придружено от дълбоко вътрешно преживяване.

Когато са изправени пред непоносимо страдание, непреодолима скръб или огромно чувство за вина, хората понякога се чувстват неспособни да преодолеят това и започват да се опитват да не мислят за него и да го избегнат. Но блокирайки тези чувства, те неволно спират процеса на изцеление. Понякога болката се утаява в нас докато не намери начин да се изяви или д получи облекчение. Но това често се случва в рамките на следващите поколения, където тази спотаена болка избива под формата на необясними симптоми. “Онова, за което не се говори, се предава на следващото поколение.” Наасон Муниандамуца.

Всяко събитие като изоставяне, самоубийство, война, ранна смърт на дете, родител, брат, сестра, оставяне на дете за осиновяване, загуба на дом, дори загуба на вниманието на майката, може да накара духовните ни устои да рухнат и да блокира потока на любов в семейството.

Историята, която споделяте с вашето семейство, започва още преди да сте били заченати. В най-ранната си биологична форма на неоплодена яйцеклетка, вие вече споделяте една и съща биологична среда с вашите майка и баба. Когато баба ви е била бременна с майка ви, яйцеклетката, от която вие впоследствие сте се развили, вече е присъствала в яйчниците на майка ви. Три поколения са споделяли една и съща биологична среда.

В резултат на работата на Брус Липтън вече имаме представа как клетъчната памет се прехвърля от майката на детето още по време на утробния период. Според него емоциите на майката като страх, гняв, любов, надежда могат биохимично да променят генетичната изява на нейното поколение. На практика моделите на стреса се предават от мака на дете по време на бременността.

“Греховете, беззаконията или престъпленията на бащите ще стигнат децата до трето и четвърто поколение”, Библията (странно, но дори тук откриваме потвърждение на твърденията на съвременната наука).

Мислите, представите, както и ежедневните ни практики като визуализация и медитация, могат да променят начина, по който гените ни се изявяват.

Начинът, по който нашите родители са ни отгледали, както и този, по който самите те са били отгледани, определя как ние ще се отнесяме към нашия партньор, към себе си и към децата си.

Ефектите на травмите от миналото се настаняват в подсъзнанието и заживяват в тялото ни под формата на соматични спомени, които могат да бъдат отключени от събития. Когато това се случи, ние започваме да се чудим какво става с нас. Но понеже се е случила много отдавна, травмата остава скрита от съзнанието. Знаем, че проблем има, но не можем да го назовем. Вместо това решаваме, че проблемът сме ние и че нещо в нас не е наред. Ако не променим съзнателно този модел, семейните травми ще продължат да се предават от поколение на поколение.

Първородните или единствените деца наследяват по-голяма част от неразрешените проблеми на рода.

В уравнението влизат много неизвестни, които могат да повлияят на това колко дълбок отпечатък ще остави семейната травма върху нас. Сред тях са самосъзнанието, способността ни сами да се успокояваме и вътрешният ни потенциал за самоизцеление.

Нашият мозък притежава огромния потенциал да се самолекува чрез образи (лечебна визуализация, водена медитация). Новите преживявания създават нови нервни пътища в мозъка, които биват затвърждавани чрез повторение и задълбочавани чрез фокусирано внимание. С достатъчно повторения всяко действие се автоматизира.

Когато направим връзка между нашите страхове и симптоми и онова, което се крие зад тях, създаваме нови възможности за изцеление. Понякога е нужно само да погледнем на ситуацията от друг ъгъл, понякога са нужни практики и упражнения за изграждане на нова представа.

Мозъчни скенери показват, че едни и същи неврони и области в мозъка се активират както когато си представяме дадено събитие, така и когато реално участваме в него.

Значителен обем научни изследвания доказва, че медитацията влияе позитивно на генната изява. Когато медитираме, ние уголемяваме онези части от нашия мозък, които произвеждат щастие.

Близостта с родителите ни носи не само утеха и подкрепа, но и допринася за доброто ни здраве.