Из “Безграничния потенциал”, Джим Кук

“Нито един проблем не може да бъде разрешен със същото ниво на съзнание, с което е бил създаден” Алберт Айнщайн

Ограничение в мисловната нагласа – поддържане ниска вяра в себе си, възможностите си, за това какво заслужавате или е възможно.

“Четиримата конници на нашата епоха”: дигиталния поток, дигиталното разсейване, дигиталната деменция, и дигиталната депресия.

Дигитален поток. Съществуват все повече доказателства, че ако не оставяме ума си да се поскита или да поскучае за миг, заплащаме за това с лоша памет, умствена неяснота и умора.

Дигитално разсейване. Оставаме в мрежата, защото се страхуваме, че ако сме недостъпни ще пропуснем нещо.

Свързването може да ни накара да се чивстваме по-сигурни, но не и по-щастливи.

Когато молим мозъка си да измества вниманието си от едно действие към друго, префронталната кора и стриатумът отделят окислена глюкоза – същото гориво, от което се нуждаят и за да работят. И това бързо непрекъснато лутане между различните задачи, с които се заемаме, кара мозъка ни да харчи толкова много гориво, че се чувстваме изтощени и дезориентирани дори след кратко време. Буквално изчерпваме хранителните вещества в мозъка си. Това води до компромиси, както в познавателната, така и във физическата ефективност.

Дигиталната деменция. Терминът се използва, за да се обясни как прекомерната употреба на цифрови технологии води до отслабване на познавателните способности и ако прекаляваме с технологиите, пътищата на краткосрочната памет ще започнат да се влошават от недостатъчно ползване. С инструменти като GPS, например, не даваме шанс на ума си да работи. Защо това е важно? Да се опитвате да си припомняте информация, вместо да разчитате на външен източник, е начин да създавате и укрепвате краткосточната си памет. Съществуват проучвания, според които нашият мозък е по-скоро мускул отколкото хард диск и че колкото повече го ползвате, толкова по-силен става той и толкова повече може да складира.

На ден през мозъка минават между 50000 и 70000 мисли. Мозъкът е част от централната нервна система, има три основни подразделения – продълговат мозък, малък мозък и мозъчна кора. Направен е от мазнини и вода, тежи приблизително три килограма.

Продълговатият мозък ръководи основни функции, от които се нуждаем, за да живеем – дишане, сърдечен ритъм, хранене, бой или бягство. Малкият мозък отговаря за движенията и координацията. Има все повече доказателства за ролята му и при вземане на решения. Мозъчната кора е най-голямата част от мозъка, която отговаря за повечето от нашето комплексно мислене, краткосрочната памет и сензитивността ни. Тя е съставена от тилния, теменния, слепоочния и челния лоб. В последния се осъществаяват повечето от нашите съждения, тук се произвеждат логиката и креативността.

Мозъкът е разделен на две половини, свързани чрез мазолестото тяло, което действа като сноп от телефонни жици между лобовете, изпращащи съобщения. Мозъчните клетки (неврони) са около 86 милиарда. Тези неврони се освобождават в мозъка и се изпращат към невротрансмитери, които предават съобщението към други невротрансмитери или прекъсват сигнала, ако трябва.

Нашите мозъци имат способността да са невропластични. Невропластичността или способността на мозъка сам да се преустройва и трансформира, когато е подложен на обучение и нови преживявания. Това означава, че всеки път, когато научите нещо ново, вашият мозък създава нова синаптична връзка и всеки път, когато това се случи, той физически се променя – надгражда.

Ученето създава нови връзки, а помненето ги поддържа и подсилва.

Стомахът – вторият ни мозък, скрит зад стените на храносмилателната система. Този “Мозък в червата” революционизира разбиранията за връзката между храносмилането, настроението, здравето и дори начина, по който мислим. Учените го наричат ентерална нервна система. Той е съставен от два тънки слоя с повече от 100 милиона нервни клетки, покриващи стомашно-червния тракт – от хранопровода до ректума.

ЕНС и ЦНС са свързани от Блуждаещия нерв. За да функционират, те използват множество еднакви невротрансмитери – серотонин, допамин, ацетилхолин. Подобно на мозъка ЕНС създава нови неврони през цялата зрялост и може да се възстановява при увреждане.

При изследвания е установено, че клетките на ЕНС използват блуждаещия нерв, за да приемат съобщения от мозъка и да ги изпращат обратно по-бързо отколкото посредством кръвоносната система.

Връзката между червата и мозъка още се изследва, но изглежда ,е те функционират по подобен начин и в тандем. Съединен с главния мозък, този по-малък мозък, определя отчасти и психичното ни състояние. Когато имаме вътрешно усещане, че нещо не е наред или че трябва да следваме преценката си, това не е просто суеверие, червата ви имат свой начин да интерпретират събитията и да дават сигнал на мозъка.

(Гиг икономика: неофициална епизодична заетост – пазар на труда, характеризиращ се с краткосрочни договори или работа на свободна практика, за разлика от постоянна работна заетост)

Техника “Помодоро”: оптималното време за една задача е 25 минути, последвано от 5-минутна почивка.

Чувствата ви въздействат върху учебния процес и върху резултата от него. Затова вълнувайте се за това как ще се възползвате от нещата, които предстои да научите и какво ще направите с новите си знания.

Учете сякаш възбамерявате да преподавате тази информация на други.

“Мисловна нагласа”: дълбоките убеждения, нагласи и очаквания, които си създаваме за това кои смение, как работи света, на какво сме способни, какво заслужаваме и какво е възможно.

Щом приемете, че целият ви потенциал е под ваш контрол, силата на този потенциал нараства драстично.

Ограничаващи убеждения. Това са всеки вид разговор със себе си, в който се фокусирате върху това, което вярвате, че не може да направите, вместо върху онова, с което вече превъзхождате останалите и в което ще продължите да бъдете добри.

Вътрешният критик не е безобиден. Не го подценявайте. Той ви ограничава, възпира ви да преследвате нещата, които желаете, краде от спокойствието на ума ви, от емоционалната ви стабилност и може да доведе до психични проблеми като депресия и тревожност, ако не се вземат мерки.

Назовете ограничаващите си убеждения. Започнете да обръщате внимание на всеки път, в който си кажете, че не можете да направите нещо. Дори и да е нещо маловажно. Следете за “не мога”, “не съм”, “не знам”. Дори да е за нещо маловажно, то засяга начина, по който се определяте, така изпращате съобщения към себе си, влияещи върху начина, по който мислите за живота си като цяло.

Когато започнете да го правите, ще разберете, че това не са факти, а мнения, които има голям шанс да се окажат погрешни.

След като идентифицирате тези гласове в главата си, започнете вие да им говорите. Започнете да ги потискате.

Ще бъдете значително по-успешни в успокояването на вътрешния критик, ако можете да създадете отделна персона за него, различна от истинското ви Аз. Завъртете очи, когато изскочии в главата ви.

Ако се оставите на негативните емоции, постоянно ще живеете в режим на оцеляване

не приемайте критика от някого, от когото не бихте приели съвет. Хората ще се съмняват във вас и ще ви критикуват, независимо какво правите. Не е ваша работа да ме харесвате, обичате или уважавате. Моя е.

Липсата на сън. Колкото по-дълго оставате без сън, толкова по-трудно поддържате усещането за реалност, както и маотивацията си. Липсата на сън компрометира всичките ви познавателни умения, концентрация, памет и цялостното здравословно състояние на мозъка ви. Ако искате да мислите ясно- спете. Ако искате да вземате по-добри решения и да имате по-добра памет, спете.

Храна за мозъчна енергия. Боровинки, авокадо, броколи, яйца, зеленолистни, сьомга, сардини, хайвер, куркума, орехи, черен шоколад, вода.

Други: джинджифил, черен пипер, мед, зелен чай, спанак, конопено семе, спирулина, рукола, нар, сусам, канела, какао.

Витамини от група В, куркумин, движение, премахване на хаоса, позитивно обкръжение. Учене. Едно от най-позитивните неща, които можете да направите за мозъка си е да продължите да учите. Така създаваме нови невронни пътища в мозъка си, поддържаме го пластичен, способен да обработва нова информация.

Когато изпитваме стрес е освобождава хормона кортизол, който облекчава рисковете от стреса върху тялото ни, но ако то ва става редовно, натрупването на кортизол в мозъка ни може да доведе до прекратяване на функционирането му.

Медитация. Обучение на ума да бъде напълно осъзнат в настоящия момент.Повишаване на имунната функция, намаляване на тревожността и увеличаване на сивото вещество. Помага при безсъние.

Голяма чаша вода сутрин. Докато спим телата ни губят много вода. (Мозъкът ни е 75% вода)

Чаша сок от целина. За имунната система, отделянето на токсини от черния дроб, възстановяването на надбъбречните жлези.

Дихателни упражнения.

“Поток” (flow) – Състояние, в което хората са толкова погълнати напълно от някоя дейност, дотолкова че нищо друго не съществува.

Четенето. Задейства мозъка, подобрява паметта, подибрява фокусирането, речника ви, въображението ви, подобрява разбирането.

Previous
Previous

Из “Не всичко започва от теб”, Марк Уолин

Next
Next

Из “Биология на убежденията”, Брус Липтън