Психосоматика
Болестта и здравето на човека се коренят в мисълта. Болните мисли се изразяват в болно тяло. Външният свят на човек определя вътрешния. Вътрешният свят на човек определя външния. При това чрез едно непрекъснато действие и постоянно взаимодействие. С всяко едно нарушаване на този деликатен и съвършен баланс се стига до развитието на отклонения от нормалното здравословно функциониране, и до появата и развитието на заболяване.
Всеки от нас е един малък био- психо- емоционално- социален свят и реагира по свой специфичен начин на нарушеното равновесие на дадено измерение от живота. Емоцията е в основата на човешкия живот. Тя е процес отразяващ вътрешният баланс на организма, но също така притежава и външна наблюдаема страна, отразена чрез преживяванията и свързана с поведението.
Хармонията във функционирането на човешкото тяло отразява вътрешния му баланс и действа като положителна енергия за психичното и емоционално ниво на личността. Отнесено към психосоматичната проблематика това означава, че не афектогенните събития (предимно от негативен характер) са причина за психосоматичните нарушения които настъпват, а субективното значение, което определената личност им придава. Личната реалност се изгражда на базата на натрупания собствен опит, формираното отношение и нагласи, ценности и убеждения, които са отражение на преживяванията, чувствата, емоциите и мислите на личността. Интересът към връзката между душата и тялото, и тяхното неделимо цяло възниква още в древността. Проблемът с психосоматичното здраве представлява значителна част от „ болестите на цивилизацията“ и през изминалия век са обект на интензивни изследвания в рамките на така наречената психосоматична медицина, с оглед на нарастващата им роля в общата заболеваемост на населението. Съвременните идеи за същността на проблема с психосоматичното здраве включват отчитане на съвкупността от промени, засягащи както биологичното ниво на разстройства (соматични симптоми и синдроми), така и социалното ниво на функциониране на пациента с промяна в ролевите позиции, ценности, интереси, социален кръг, с преход към принципно нова социална ситуация със своите специфични забрани, разпоредби и ограничения.
История на психосоматиката. Появата на термина „ психосоматичен“ според литературата се отнася към 1818 г. (Хайнро), а термина „соматопсихичен“ към 1822 г. (Якоби), но самите въпроси на връзката между соматичното (телесното) и менталното (духовното) са едни от най-старите във философията, психологията и медицината. Доктрината за връзката на соматичните заболявания и психичните процеси се нарича психосоматика. Обхватът на възможните причини за психофизиологични разстройства е много широк, вариращ от органично – биологичен до преобладаващо психичен. Според Кьолнер днес психосоматичните разстройства се разбират главно като соматични заболявания, в етиологията на които, поне при някои пациенти, психологическите процеси играят важна роля. Според новите критерии за класификация тези „ класически“ психосоматични заболявания се диагностицират предимно като органични заболявания. Психологическите процеси имат голямо значение при появата и поддържането на тези заболявания. Понятието „ соматизация“ като правило се свързва с идеята, че претоварванията, свързани с психосоциални и емоционални проблеми, се проявяват предимно под формата на соматични симптоми. Въпреки че пациентът обикновено фокусира чувствителността си само върху няколко симптома, често се открива анамнеза за много други соматични разстройства.
Психосоматични заболявания. Психосоматичното разстройство се използва за обозначаване на всяко разстройство със соматични (телесни) прояви, които имат частично познавателна и емоционална етиология.
Разграничават се три категории разстройства:
Свързани с общата структура на личността на индивида (например, много тревожни хора показват по- висока склонност към дистрес)
Свързани с начина на живот на човек (при хора, чиято работа е свързана с голям стрес , хипертонията и стомашните разстройства са по- чести)
Разстройства, които се проявяват предимно под формата на свръхреакция към определени вещества и състояния (алергии)
Психосоматична зависимост. Всички органи и системи в организма са подчинени на контрола на централната нервна система, и имат свои представителства в мозъчната кора, която е и най- висша в структурно и функционално отношение.
Когато човек е в състояние на здраве, функцията на вътрешните органи и системи не се усеща. Сигналите за работата им са подпрагови и не достигат до съзнанието. Съвкупността от тези сигнали е с важно значение за създаването на оптимален тонус на мозъчната кора, който формира т.нар.” витално чувство”- усещането за жизнено благополучие.
Когато обаче в някой орган или система настъпят патологични състояния, от тях до мозъчната кора започват да се излъчват по- интензивни и вече осъзнати над прагови импулси, което може да доведе до изграждане на т.нар. интеро- рецептивен условен рефлекс от страна на вътрешните органи, като този рефлекс обикновено се формира като устойчив.Психичните промени, настъпващи вследствие на телесни заболявания се наричат психосоматични реакции, и се обозначават с термина соматогения. Въздействие върху ЦНС също така оказват и механични, токсични, инфекциозни и други фактори, променяйки психичната активност и личностното функциониране (Иванов1971; Милев, Мечков1985).
Психични проблеми могат да възникнат и като следствие от различни неблагоприятни психологични или социални фактори. Определят се като психогенни реакции и се обозначават с общото понятие психогения ( Иванов1971; Милев, Мечков1985).
Психогенните реакции могат да нарушат функцията на даден орган и така да провокират появата на телесно заболяване. Соматогенните и психогенните фактори въздействат върху човешката личност винаги заедно. Психогенните и соматогенните реакции взаимодействат едновременно върху човешката дейност и образуват едно единство, наречено психосоматични реакции.
Обменните процеси, които протичат между различните стадии на двете реакции са динамични, и се извършват посредством непрекъснати обратни връзки наречени кортико-висцерални. Тези връзки могат да доведат до индуциране или редуциране на възникналия конфликт.