Какво е йога

Oбщодостъпна система от морални принципи и практики, която трансформира тялото, духа и мисленето. Практикуващите йога освобождават в себе си огромен енергиен потенциал, премахвайки физическото и умственото напрежение. Йога е система за самоусъвършенстване, не религиозно вярване. Тя е най-древната система за личностно усъвършенстване, насочена към триединството на човек – тяло, ум и дух. Йога съществува от преди повече от 5 000 години. Най-старите артефакти, паметници на Йога са няколко каменни печата, на които са изобразени фигури в йогистки пози. Открити са в долината на река Инд и се смята, че датират между 4000 г. и 3000 г. преди н.е.

Думата “йога” (yug - “юдж”), преведена от санскрит означава свързвам, обвързвам, сливам, съединявам, управлявам, контролирам, концентрация. За първи път понятието йога се среща в писмен вид в пространните съчинения наречени Веди (свещени древни хиндуистки текстове) около 2500 г. пр. н.е., а самите основи на йогийското учение са изложени подробно в главното съчинение на ведическата култура - Упанишади, излагащи философията, известна като Веданта.

Крайната цел на Йога е сливането на Индивида с Абсолюта (Бог, Висшата Сила, Абсолютната Истина).

Концепцията за йога се базира на една от шестте системи на индийската философи, а именно системата САНКХЯ. Следи от учения, известни днес като системата Санкхя могат да бъдат открити още през 2000 г.пр.н.е. Осн. твърдение в тази филосифия: в света съществуват два действащи принципа, Пракрити и Пуруша, чието взаимодействие е причина за акативността в света. Пракрити или първичната субстанция, от която се развиват всички материални форми и енергии, а Пуруша е Духът, който “вдъхва душа” в Пракрити или се стреми да се прояви в Пракрити, от всичко което се пораждат всички отделни разнообразни форми – от атома до човека. Пуруша и Пракрити са първичните форми на двата велики принципа на видимата активност – Дух и Тяло, които са във всички видими неща – от атома да човека. Пуруша съществува в чисто състояние на блаженство, покой и мир, докато не бъде преплетен с Пракрити. Тогава душата навлиза в своето материално съществуване или индивидуален живот в материалния свят. Участието на Пуруша в тялото на Пракрити поражда т.нар. душа. Душата започва да се подчинява на законите на Самсара – санскритски термин, означаващ “цикъл на същестуване” - със своята верига от причини и следствия, кармични резултати и прераждания. Самсара носи болка на душата, а стремежът на затворения Пуруша е да се освободи и да се върне отново в своето състояние на блаженство. Пуруша и Пракрити от своя страна са прояви на или еманации на Брахман - изначалната субстанция, чието проявление представлява вселената. Върховната, изначална реалност, Абсолюта. Това, от което всички същества са родени, в което живеят и в което ще завършат след като умрат.

Естествено продължение и развитие на системата Санкхя е ЙОГА.

СИСТЕМАТА НА ПАТАНДЖАЛИ, създадена от него около 300 г.пр.н.е. („Йогасутра“ на Патанджали, съставена от 196 афоризми). Основната разлика е добавената система от методи и практики, известна като Раджа йога, чрез които човек да успее да разгърне спящите сили в себе си, които да го издигнат до по-високо ниво на възприемане на универсалните закони и принципи, така че накрая той да може да се спаси от робството на материалния живот и да достига до все по-високо състояние, докато накрая постигне единение с Бога.

Учението на Патанджали набляга върху това, че практиките и методите трябва да се използват изключително за развиване на ума, за да може той да съзерцава ясно и да възприема свободно истината, която води до освобождаване на душата, като средство за подчиняване на тялото и ума, така че духът да може да преодолее материалните ограничения, препятствия и сковаващите го ограничаващи обвивки и да се върне отново в своето блажено състояние на мир и покой, издигнал се над и извън бурята на света на Самсара.

В своята Раджа йога Патанджали учи, че съществуват осем стъпки, водещи към постигането - ЯМА (отношението към другите); НИЯМА (отношението към самите); АСАНА (физически пози); ПРАНАЯМА (дихателни практики); ПРАТЯХАРА (откъсване на ума от сетивата); ДАРАНА (концетрация); ДЯНА (медитация); САМАДИ (единение с Висшата Реалност). Йога е за всеки, който търси и иска да намери себе си. Търсещият трябва с отворена душа и чисто сърце да се стреми да спазва принципите на Яма и Нияма, наричани още десетте Божи заповеди в Йога. Практикуването на петте Ями води до промени в поведението, така че несъвършенствата се заменят с добродетели. Практикуването на петте Ниями регулира навиците на човека и води до контрол на поведението. Умът и тялото си взаимодействат, физическото здраве зависи от душевното благоденствие. Ако умът е нестабилен, залят с емоции и напрежение никоя асана няма да е в състояние да се справи с възникналите смущения. Ползата от Асаните и Пранаяма е ограничена, ако не е в комбинация с Яма и Нияма, имено за това стъпалата на Яма и Нияма са първите, тези които полагат основите, над които се гради всичко останало в Йога.

ЯМА. Сдържаност, която ни помага да насочим фокуса в самоконтрола, който е необходим за самодисциплината в живота ни. Петте стълба на ЯМА с чиято помощ може да се постигне това, са: АХИМСА – буквално означава “ненасилие, ненавреждане”. „Не наранявай! Нито другите, нито и себе си. Не наранявай не само с действия, но и с думи. Не наранявай дори и с мисъл.” Тук става въпрос да не се наврежда на никое създание, като се изключи неволно действие, без да се изпада в крайности, като да настъпиш насекомо, несъзнателно, без да го видиш; САТЯ – означава истинност. Да се казва истината, да не се лъже и заблуждава, като се има предвид не твоята истина, спрямо твоята гледна точка, а осъзнатата, тази която идва отвътре и не наранява, не наврежда на никого; АСТЕЯ – некрадене, неприсвояване, честност. Коренът на кражбата е желанието да притежаваш и да се наслаждаваш на притежаването на нещо, което не ти принадлежи. Астея има и много по-дълбоко значение: когато се манипулира и се възползваш от слабостта на някой, когато се експлоатира човек и се облагодетелстваш за нечия чужда сметка. Осъзнаването на това колко е ценен живота и времето ни на тази Земя, ще ни научи да ги ценим и да не крадем от своето време и от времето на другите; БРАХМАЧАРИЯ – целомъдрен живот, религиозно обучение и въздържаност. Едно от най-силните и разрушителни желания в човека е сексуалният нагон. Понятието трябва да се разглежда като умереност в сексуалните копнежи, без да бъдат потискани. Интимността между мъж и жена без любов е плътско удоволствие, което те ограбва емоционално и опустошава душата - безразборни връзки, партньори, хабят от половата енергия. Когато всичко, което се прави е с чувство, с отдаденост, с твоята цялост, с душа и сърце, няма как да е грешно и неправилно; АПАРИГРАХА - непривързаност, непритежание, отсъствие на алчност. Непривързаност към материални неща, обстановка, хора. Непритежание - да не трупаш и събираш неща, от които нямаш нужда. Апариграха е още един начин по който Йога учи, че може да намериш свободата като се освободиш от привързаността към нещата; така ще си свободен от тревогите за тях. Този принцип не те кара да се отървеш от всичко, което притежаваш, дарявайки всичко материално и да се превърнеш в просяк, оставайки буквално без нищо, а да не развиваш зависимост към притежанията.

НИЯМА. Това са моралните правилата за индивидуално поведение, които човек трябва да съблюдава. Отношението ни към самите нас. Духовните принципи, с които да развием, да усъвършенстваме своите мисли, поведение и отношения. Петте стълба с чиято помощ може да се постигне това, са: ШАУЧА (соча) - чистота, във всички аспекти: физическа, емоционална, ментална и духовна. Подържане на добра хигиена - лична и в дома си, с режима на хранене, с поддържане на тялото чрез асани и пранаяма то се очиства вътрешно и така е физически здраво. Асаните зареждат тялото и отстраняват токсините и нечистотиите от него, а пранаяма изчиства дробовете, увеличава притока на кислород в кръвта и дава спокойствие на нервната система. Да имаш и чисти мисли, да не допускаш хора и среда да повлияват негативно върху теб, като се отдалечаваш от такава среда. Това не означава да избягаш от реалността, а да запазваш душевна хигиена; САНТОША – доволство, удовлетвореност. Йогинът не трябва да чувства неудовлетвореност, без доволство няма как да успееш да се концентрираш, а доволството означава спокойствие и тишина в ума, което помага да притихнеш и да останеш концентриран. Доволството е състояние на духа, дълбоко осъзнаване на настоящия момент, приемане на себе си и това което имаш и в същото време с душа и сърце да се чувстваш благодарен за всичко това, за честа да бъдем на тази земя, живеещи тук и сега, такива каквито сме; ТАПАС – Тапас се състои в очистване, дисциплина, аскетизъм, преминавайки през това съзнателно усилие да се постине крайното единение с Бога, изгаряйки всички желания, всички пречки по пътя към тази цел. Няколко аспекта отнасящи се към тялото, речта и ума на индивида, които да възпиташ в строгост, организираност, дисциплина, като по този начин отношението към околните е толерантно, отговорно и с уважение, а към самия теб с осъзната строгост; СВАДХЯЯ – Обучението на самия себе си, изваждайки най-доброто от теб и проявявайки най-доброто, на което си способен; ИШВАРА ПРАНИДХАНА – Това е пълното отдаване. Да признеш и приемеш, че вътре в теб има една съвършена Същност, пълно осланяне на Бога, на Абсолюта, единение с Него, което се постига единствено с време, искреност и постоянство. Означава вярата в по-висша реалност, в Божественото, което се изразява и в отношението ни към света, но трябва сетивата ни да бъдат отворени, за да я видим, разпознаем и осъзнаем, да се слеем с нея.

АСАНА. Състояние на съществуване, при което човек може да остане физически и умствено стабилен, спокоен, притихнал и да се чувства добре. Патанджали определя асана като положение, при което тялото е спокойно и неподвижно. Асаните стимулират психични центрове и отварят енергийни канали, така че овладяването на тялото чрез практиките на асана действа като средство за контролиране на ума и енергията.

ПРАНАЯМА. Техниката, която обучава човека да контролира Прана с помощта на дихателни упражнения. Състои се от санскритските думи Прана и Яма и означава контрол над жизнената енергия. Дишането, неговият ритъм и дълбочина, влияят на състоянието на здравето, съзнанието и емоциите. Чрез контролираното дишане се променят енергийните състояния. С правилно дишане се доставя повече кислород в кръвта, а оттам и в мозъка.

ПРАТЯХАРА. Петият от осемте стадия е тази част от йога, която подпомага прехода от асани към медитация. Ако с Пранаяма контролираме жизнените енергии, Пратяхара ни показва как да направим прехода от контрола над тялото към контрола над ума. Пратяхара означава контрол над външни влияния, оттегляне от сетивата. Има четири главни форми на Пратяхара: контрол над сетивата; контрол над прана; контрол над действието; оттегляне на ума от сетивата.

ДХАРАНА. Съзнателен процес на концентрация върху определен процес или обект – тялото или някои негови части или процесът на дишане. Чрез техниките на концентрация се развива устойчивост на вниманието и се постига контрол над физиологични функции като дишане, тонус, мускулатура, поток на кръвта, дейност на сърцето. Концентрацията е първият етап на медитацията. С помощта на мантра, името на бога, ОМ, умът се насочва навътре и със задълбочаването на това състояние човек постепенно загубва усещанията си за заобикалящата го среда.

ДХЯНА. Най-висшата точка, до която се достига, ако се следват първите шест пътя. Когато сме развили принципи на социално и лично поведение, етика, морал и физическа гъвкавост, сила енергия и виталност, тялото и умът ни се очистват. Научаваме се да издърпваме сетивата навътре и да се концентрираме в ограничена област. Можем да издържим на наплива от външни дразнения и да се съсредоточим вътре в нас. Съзнанието прониква в тялото и ума а ние сме в състояние на медитация.

САМАДХИ. Състояние на свръхсъзнание, постигнато в резултат на продължителна практика на медитация. Самадхи е пълен контрол над функциите и разсейванията на съзнанието. То е осъзнаване на собственото съществуване без мислене, съпътствано от блаженство и щастие.

Йога системата на Патанджали не включва в себе си всички йогистки учения на Индия, защото цялата йогистка философия е пропита от йога.

Пътят на йога. Има много пътища на йога, описани в древните индийски писания. Всички те водят до реализирането на Аз-а или до обединяването му с Абсолюта. Четирите основни пътя на йога са:

Карма Йога – пътят на безкористната служба, безвъзмезния труд, отдаден в полза на другите без да очакваме резултат, похвала или благодарност; Карма йога учи, че спасението или любовта на Бога могат да бъдат постигнати чрез изпълняване на задълженията по безкористен начин, само за удоволствието на Бога. Тя има за цел да постигне свобода чрез неегоистични и добри действия. Не е достатъчно само да се прави нещо, а е важно отношението към това, което се прави.

Бакти Йога – пътя на безусловната любов; Да повярваме в необяснимата за нас логика на нещата, които се случват, да се вслушаме в интуицията си. Нашите емоции – обич, тъга, страх, кураж, алчност – са енергия в движение. В Бхакти йога има различни техники, чрез които да се пречисти и канализира тази енергия: мантра, джапа (многокранто повторение на мантрите), сатсанг (общуване с гуру с цел да се опознае истината), молитва, песнопение. Бог и любовта към Него е единствения и най-висш смисъл на човешкото съществуване.

Джнана Йога – пътят на знанието; Джнана йога (джнана – мъдрост) е интелектуалния подход към духовната еволюция и реализация. Чрез изследване и анализ, умът изучава собствената си природа. Преди да започне Джнана йога, човек трябва да е овладял другите пътища – да има здраво тяло и контрол върху жизнените сили и ума, да служи на човечеството без корист и да обича Бог и да копнее да се слее с Абсолюта.

Раджа Йога – Царския път на Йога. Наричат Раджа йога „осморната пътека“ или „царската“ Йога. В нея са описани осемте стъпки в йога или осемте стъпала, осемте етапа на Йога.

Можем да достигнем до една и съща цел чрез различни пътища. Накрая всички те се сливат и водят към една и съща цел, а тази цел е Свободата или Мокша. Крайната цел на Йога, както казаахме, е сливането на Индивида с Абсолюта (Бог, Висшата Сила, Абсолютната Истина).