Из “Биология на убежденията”, Брус Липтън
Без съмнение, човешките същества са силно предразположени да се поддават на погрешни убеждения.
Мога да променя живота си, променяйки убежденията си.
Съдбата и поведението на един организъм са пряко свързани с това как той възприема околната среда. Простичко казано, това какъв ще е животът ни зависи от начина, по който гледаме на него. Нашите гени постоянно се премоделират вследствие на житейския ни опит. Физиката ни се влияе от начина, по който възприемаме живота. Напълно осъзнатият разум отдава еднакво значение и на природата, и на средата.
Направени сме по образ и подобие на Бог и трябва да върнем Светия Дух обратно в уравнението, ако искаме да подобрим физическото и духовното си здраве.
ЕПИГЕНЕТИКА – наука, изучаваща молекулярните механизми, посредством които заобикалящата среда контролира дейността на гените. Епигенетиката разплита тайните на това как обкръжаващата среда (природата) влияе върху поведението на клетките без да променя генетичния им код. Това е област, която разкрива нови подробности около природата на заболяванията.
Клетка: ядро, в което се съдържа генетичната информация, митохондрии, които произвеждат енергия, защитната мембрана на клетката и цитоплазмата, коятоо я изпълва.
Гените представляват физическите спомени на организмите за преживяното от тях.
Способите на лечение – акупунктурата, кинезетерапията, масажите, молитвите и т.н. - се базират на убеждението, че енергийните полета влияят върху физиологията и здравето ни.
Квантова физика. Квантовите физици откриват, че физичните атоми се състоят от вихри от енергия, които постоянно се въртят и вибрират; всеки атом е като трептящ, въртящ се пумпал, който излъчва енергия. Тъй като всеки атом притежава свой специфичен енергиен подпис (трептене), заедно групите атоми (молекулите) излъчват свои собствени характерни енергийни модели. Следователно всяка материална структура във вселената, вкл. вие и аз, има свой уникален енергиен почерк.
Ако имаше възможност да се наблюдава под микроскоп един реален атом, бихме видели подобен на торнадо вихър. Голямо количество миниатюрни, подобни на вихрушка енергийни завихряния, наречени кварки и фотони, заедно изграждат структурата на атома. Поглрднат отдалеч, атомът би изглеждал като замъглена сфера. Приближавайки фокуса, образът му ще става все по-замъглен и неясен, а когато съвсем доближите, той ще изчезне. Атомът няма физическа структура. Атомите са направени от невидима енергия, а не от осезаема материя.
Да разгледаме по-подробно същността на квантовата физика. Материята може да бъде разглеждана едновременно и като твърдо тяло (частица), и като нематериално силово поле (вълна). Когато учените изучават физичните им свойства като маса и тегло, атомите изглеждат и се държат като физична материя. Когато същите тези атоми биват обяснявани посредством волтови дъги и дължина на вълната, те проявяват качествата и свойствата на енергията (вълните). Фактът, че материята и енергията са едно и също нещо е точно това, което Айнщайн открива, когато заключава, че Е=мс2. Иначе казано, енергията (Е) е равна на материята (м, масата), умножена по скоростта на светлината на квадрат (с2). Айнщайн открива, че не живеем във вселена, съставена от различни физични обекти, разделени помежду си от мъртво пространство. Вселената е едно неделимо, динамично цяло, в което енергията и материята са толкова дълбоко свързани, че е невъзможно да бъдат разглеждани като отделни елементи.
Въшреки тези разкрития на квантовата физика, биолозите и лекарите продължават да гледат на човешкото тяло като на биомашина, която действа според принципите на Нютон. В търсене на силите, които “контролиат” тялото, изследователите концентрират вниманието си върху хормони, фактори на разтежа, туморни супресори, трансмитери и йони и напълно игнорират ролята на енергията за здравословното състояние на човека. Смятат, че ако се появи грешка в системата, която се проявява като болест или дисфункция, проблемът е грешка в някой от етапите на химичната поточна линия. Доставяйки на клетката заместител на дефектния елемент чрез предписване на лекарство, този елемент ще бъде поправен и здравето възстановено. Обаче от глрдна точка на квантовата физика вселената е единство от независими енергийни полета, които се преплитат в редица от взаимодействия. Биомедиците доста се объркват, защото не оценяват изключителната сложност на вътрешната комуникация между материята и енергийните полета, които образуват една цялост. Съставните части на клетката са вплетени в сложна материя от комуникационни вериги, по които предават и приемат информация. Може да се появи биологична дисфункция заради прекъсване на комуникацията по който и да е от пътищата на информационния поток. За да се регулира това, е нужно много повече познание, а не само да се поправи компонент чрез приемане на хапче. Когато едно лекарство се погълне, за да се погрижи за неправилно функциониращ протеин, то неизбежно си взаимодейства с още поне един, ако не и повече от един протеини. В продължение на хиляди години, далеч преди западните учени да открият законите на квантовата физика, азиатците почитат енергията като основополагащ фактор за здравето и добруването на човека. Според източната медицина през тялото преминава сложна система от енергийни пътища, наречени меридиани. С помощта на акупунктурни игли китайските лекари проверяват енергийните вериги на пациентите си, точно както електротехниците “разчитат” електрическо табло, търсейки нередности.
Архаичното медицинско образование пречи на лекарите да лекуват. Философията им остаря морално преди 75 години, когато физиците официално приемат квантовата механика и осъзнават, че вселената всъщност е изградена от енергия. Новооткритите закони не отричат резултатите на класическата физика. Разликата между двата вида физика е в това, че квантовата механика е по-приложима в областта на атомите и молекулите, докато Нютоновите закони се отнасят до по-висшите нива на организация като органните системи, хората или общностите от хора. Проявата на дадена болест може да е на макрониво, когато виждате и чувствате тумора например, само че процесите, които причиняват рака, се зараждат на молекулярно ниво в предшествениците на засегнатите клетки. Повечето биологични дисфункции започват от молекулите и йоните в клетката оттам и необходимостта от биология, която съчетава в себе си квантовата и Нютоновата механика.
През последните 50 години стотици научни изследвания постоянно доказват, че “невидимите сили” на електромагнитния спектър сериозно влияят върху всеки аспект на биологичните процеси. Към тези енергии спадат микровълни, радиочестоти, видими светлинни вълни, извънредно ниски честоти и дори новооткритата енергийна форма, наречена скаларна енергия. Определени честотни модели на електромагнитно излъчване регулират синтеза на ДНК, РНК и протеините; променят формата и функцията на протеините и контролират подредбата на гените, деленето и диференциацията на клетките, морфогенезата (процесите на групиране на клетките в органи и тъкани), хормоналната секреция, както и развитието и функциите на нервите.
Молекула. Cтруктура от атоми, свързани помежду си чрез химични връзки
Атом. Основната градивна частица на веществото. Състои от плътно централно ядро с положителен електричен заряд, заобиколено от облак отрицателно заредени електрони. Атомното ядро на свой ред е изградено от положително заредени протони и електрически неутрални неутрони. Електроните в атома са свързани с ядрото чрез електромагнитна сила. Атомите могат да съществуват в свободно състояние или да се свързват помежду си в молекули чрез химични връзки, също основаващи се на електромагнитните сили.
В светът на квантовата физика материята и енергията са слети в едно.
Пример – рентгенова снимка на гърда с рак. Снимкарта е електронен образ, създаден чрез сканиране на особеностите на излъчваната от клетките и тъканите в органа енергия. Разликите в енергийния спектър дават възможност на радиолозите да различат здравите от заболелите тъкани. Болната тъкан излъчва свой собствен уникален енергиен сигнал, който се различава от енергията, излъчвана от околните здрави клетки.
Хората и голям брой от по-висшите бозайници са развили специализирана зона в мозъка, свързана с мисленето, планирането и вземането на решения, наречена челен дял на мозъчната кора. В тази част на главния мозък, както изглежда, протича дейността на “самосъзнанието”. То отразява само себе си; то е новообразуван “сетивен орган”, който наблюдава собственото ни поведение и емоции. Освен това самосъзнанието има достъп до по-голямата част от информацията, съхраняваща се в банката с дългосрочната ни памет. Това е изключително важна особеност, която ни позволява да вземем предвид миналото си, когато съзнателно планираме бъдещето си. Дарено с възможността да бъде рефлексия на самото себе си, самосъзнанието може да наблюдава всяко програмирано поведение, което демонстрираме, да го прецени и съзнателно да реши да промени програмата. Ние съзнателно решаваме дали и как да реагираме.
Този дар обаче е и спеиален капан. Докато почти всички организми трябва действително да усетят върху себе си непосредствено стимулите на живота, способността на човешкия мозък да “усвоява” тези усещания е толкова развите, че ние на практика можем да ги научим непряко от учители. След като приемем усещанията на другите като “истина”, техните възприятия се отпечатват в нашия мозък, превтъщайки се в наши “истини”. И ето къде се появява проблемът. Какво, ако възприятията на нашите учители са погрешни. Нашият мозък се запълва с грешни “истини”. Подсъзнанието е строго профилирано устройство за възпроизвеждане на връзката “стимул-реакция”; не съществува “дух” в тази част от “машината”, който да обмисля дългосрочните последствия от програмата, която сме стартирали. Подъзнанието действа единствено в “сегашно време”. Следователно програмираните в него погрешни възприятия не се “проследяват” и по навик ще ни подведат към неподходящо и ограничаващо поведение.
Възприятията “контролират” биологията, но, както видяхме, тези възприятия могат да бъдат верни или грешни. Ето защо ще е по-вярно, ако наричаме тези контролиращи възприятия убеждения.
Ние можем съзнателно да преценяваме какви да са реакциите ни на външни стимули и да променяме старите си реакции, когато пожелаем...... стига да се справим с мощното си подсъзнание.
Оцелява онзи, който обича най-много. Брус Липтън в заключение.